Екип

Сияна Миланова в интервю пред www.usmivka.net

Име: Сияна Миланова

Години: 27

Как попадна в екипа на Hope Channel Bulgaria? Кой те покани? Как реши да се включиш в това предизвикателство?
За мен е истинска привилегия да бъда част от благословения екип на Hope Channel Bulgaria. Искра и Иво Томанови ме поканиха да участвам в този проект. Странното беше, че от всички нас, те вярваха най-много. Вярваха, че въпреки непрофесионалната техника и малкото средства, ние ще успеем с помощта на нашия Бог. И точно тяхната вяра и посвещение зареждаше екипа.
Наистина началото на адвентната телевизия в България е едно голямо предизвикателство, което изискваше силна вяра, много любов и желание за работа от всички нас. Но тази голяма идея и мечта започна да става реалност. Имах моменти, в които трудностите ме затрупваха и си казвах: “Господи, мястото ми не е тук, какво правя изобщо?” Но благодарение на топлите взаимоотношения, които се усещат в екипа ни, и Божията непрестанна любов и милост, продължих да вярвам. Сега виждам, че Бог ни е водил от самото начало и продължава да го прави с всеки изминал ден. Именно поради това и моята вяра не е напразна!

Разделени сте в работни екипи, как се чувстваш в твоя екип?
Това е направено с цел програмите да бъдат по-разнообразни и да се включват повече хора. Лично аз се чувствам прекрасно в екипа, работим си по женски :P
Има едно нещо, което много помага за работата в екип и това е уважението. Мисля, че точно това е ключът към правилното общуване между хората, независимо на каква възраст и от какъв пол са. На това се държи успехът на нашия екип.

Какво е за теб Hope Channel?
Не мога да отговоря с една дума или изречение. На първо място това е работа, която много харесвам и за която се раздавам максимално. Е да, може би не съм най-квалифицирана в тази област, но се моля Бог да помага на работата ми, за да бъде тя оптимална и качествена.
Второ – работата в телевизията е нещо повече от просто “работа”. Тя е и училище за всички. Освен, че се учим да снимаме добре или да озвучаваме качествено, ние израстваме и в оформянето на нашия характер. Учим се да бъдем лоялни, да даваме шанс на другите, така както и на нас ни е даден шанс. Стараем се да прощаваме грешките на другите, така както и нашите биват простени. И заедно вървим към една цел – нашата цел: да СЛУЖИМ на хората и да им ПОМОГНЕМ да опознаят Този, Който ги е обикнал и спасил, още преди те да Го познават.

В какво по-точно се изразява работата ти? Опиши подробно! Какви са проблемите, които трябва да разрешаваш?
Моята работа в Hope Channel до този момент е била да режисирам програми. В интерес на истината в началото всичко ми беше много непонятно... Виждала съм как става горе-долу, но никога не го бях правила аз. В началото всичко с организирането на камерите ставаше много бавно и трудно, защото все още нямахме връзка с операторите по време на самото богослужение. Трябваше предварително да се уточни кой, какво, къде и кога снима. Тук е момента, в който трябва да изразя най-искрени благодарности на нашите оператори, които се справяха отлично дори и тогава!

Как виждаш бъдещето на Hope Channel Bulgaria и как ти се вписваш в това бъдеще?
Сега е моментът да ви споделя за някои от бъдещите проекти на Адвентната телевизия. Желанието ни е да излъчваме повече програми, ориентирани към по-младата аудитория. Планираме младежки и детски предавания, които да можете да гледате и през седмицата. Те ще са подходящи, както за децата и младежите в църквата ни, така и за нашите приятели от квартала, училище или университет. Ако имате някакви идеи или желаете да се включите, можете да ни пишете на адрес: contact@sdabg.tv.
Питаш ме, как виждам себе си в бъдещето на Hope Channel. Мога да кажа само едно – в поканата от семейство Томанови аз почувствах поканата на моя Бог. Поради тази причина и приех. Аз ще давам приноса си за Адвентната телевизия докато Бог реши, че съм полезна. Ще дойде момент, в който Бог ще покани някой друг и в това няма нищо лошо, защото Той знае къде работата на всеки от нас ще бъде най-ценна. Единственото важно нещо тук, е да следваш Неговата ръка.
В края искам да пожелая на всеки от вас да изживее онова страхотно чувство, което аз преживях след първото излъчване на Hope Channel. Не може да се опише с думи. Тук става въпрос за чудо – чудото на Божият промисъл и отговор на една молитва, чиято молба бе отправена с чисто сърце и вяра. И Бог чу нашата молитва.
Една мисъл казва: Не вярвай в чудесата... Разчитай на тях! Защото където свършват нашите възможности, продължават Неговите!