Екип

Елица Маринова в интервю пред www.usmivka.net

Име: Елица Маринова

Години: 42

Как попадна в екипа на Hope Channel Bulgaria? Кой те покани? Как реши да се включиш в това предизвикателство?
Станах част от екипа на Hope Channel през февруари 2007 г., месец преди стартовото предаване на телевизията. Отделно един от друг, в рамките на 5 минути, ме поканиха да се включа в новото начинание на църквата Иво Томанов и Искра. Почти не се замислих, когато спонтанно отговорих, че съм готова да работя на това поприще с талантите, които имам. В онзи момент не бях наясно в детайли за работата, която предстоеше. Просто разбрах, че мога да бъда полезна и приех с радост. Вече имаше идея за осъществяване на програми от 4 екипа. Така попаднах в Екип 4.

Разделени сте в работни екипи, как се чувстваш в твоя екип?
Екип 4 е изцяло женски. Всички сме с голям ентусиазъм и желание за работа, затова смятам, че работим сговорно, задружно и приятно.
Това за конкретния екип. А иначе работата ми в Hope Channel е свързана с връзките и общуването ми с много и различни хора - оператори, режисьори, музиканти, водещи, целият технически екип, който се грижи за предаването. Хората сме различни, не само по пол и възраст, но и с различен житейски опит и понякога виждане за нещата. Но това е хубавото - получава се една пъстра мозайка от личности, обединени от Божията любов и изпълнени с ентусиазъм за работа на Неговото поле.

Какво е за теб Hope Channel?
Hope Channel е моят живот в църквата. Чувствам се щастлива и на място. Благодаря на Бога, че ми даде възможност да върша точно тази работа.

В какво по-точно се изразява работата ти? Опиши подробно! Какви са проблемите, които трябва да разрешаваш?
Човек е с различни таланти. Понякога дори не си е давал сметка, че може да върши нещо и то добре. Но Бог познава всеки човек и всяка негова способност. От нас се иска да не изпуснем възможността, която Той ни предоставя и да отговорим с всичко, на което сме способни. Останалото ще свърши Той.
В началото работех с момчетата на Първа камера. Нямахме интерком и от нас се изискваше винаги да сме "на линия" и готови за всякакви ситуации. След няколко предавания ме помолиха да режисирам. После започнахме да пътуваме в провинцията и така работата ми като режисьор се затвърди.
Тъй като животът е изпълнен с предизвикателства, а още повече работата в Hope Channel, човек трябва да е готов на всичко. Случвали са се непредвидени обстоятелства и вместо да стоя до режисьора на пулт, се е налагало в движение да хвана някоя камера, защото сме имали недостиг на хора. Била съм и водеща на няколко предавания. Но това е хубавото на тази работа - не може да ти омръзне.
Работата ми като режисьор е много интересна и никога една и съща. Очите ти трябва да са на 4, понякога и на повече, за да не изпуснеш момента, който трябва да уловиш и предадеш на зрителите. Симбиозата между мен, операторите и режисьора на пулт трябва да е на 6, за да се получи едно истински хубаво предаване. Истинско предизвикателство за режисиране са движещите се говорители, които във всеки един момент могат да напуснат обхвата на камерата, както и снимането на изпълнители на класически произведения. Тогава се изисква проява на не малко творчество, за да се предаде по най-добрия начин емоцията на музикалното изпълнение и тя да докосне сърцата на седящите пред мониторите.
Работата с хора винаги е нещо трудно, защото всеки носи спецификата на своя характер, своите особености, нужди и желания. В една ситуация никога не могат да бъдат еднакво доволни всички. Освен, когато работят за Бога. Тогава постигането на по-висшата цел сплотява различните личности, смекчава характерите, задоволява духовните нужди и желания. И човек се чувства богат. Богат с Божията любов в Божието семейство.

Как виждаш бъдещето на Hope Channel Bulgaria и как ти се вписваш в това бъдеще?
Срещата, която екипът на Hope Channel Bulgaria имаше с д-р Франк Аделюа, един от членовете на борда на директорите на световния Hope Channel, беше голямо насърчение за всички. Неговата подкрепа за работата, която вършим в България беше като награда за целия екип. Разбира се, най-голямата награда за всеки един от нас ще бъде спасителната вест, предавана чрез телевизията, да даде плод в сърцата на колкото се може повече хора. Тогава ние ще сме изпълнили задачата, за която Бог ни е призовал.